стихове
Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение
за тази мнима праведност в душите.
maiaan
Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години,
пътувах още две по сто.
Надявах се ти още да си силен
и да ме пазиш пак от всяко зло.
В съня ти сме се срещали, ти знаеш
оставих ти писмо и този ден
звездата дето падна снощи
послание ти носеше от мен.
Аз тези сънища ги взех от теб назаем
не си намерих мои, и моля те, не се сърди!
Не го очаквах, че ще бъдеш толкоз краен?!
Виж, давам ти очите си. Вземи ги!
С тях ще видиш сбъднати мечтите
сякаш от съня излезли са навън.
Моите очи изтръгнати са вече
аз ще ги сънувам в моя сън.
maiaan
отмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмния дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден
надява се, че може да избяга
нали си чул за птицата в плен
превръща се веднага в жаба.
Не беше май така, но все едно
Сърцето си е мое и го искам
ще го превърна огнено кълбо
ще те дамгосам, стига да поискам.
Ще ти изпратя после леден дъжд
да зъзнеш, в теб да се разплиска
и пак ще си един самотен мъж
адреса знаеш - беше до поискване.
maiaan
Get free premium widgets for your blog and website.
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските са
Ела си
Откакто си отиде, все Ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да Ти го пратя,
че сигурно и Ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният…
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес Ти пиша, за да Те помоля…
прости ни. Бяхме зли и Те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
Автор: Елица Мавродинова
Ела си
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да Ти го пратя,
че сигурно и Ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният…
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес Ти пиша, за да Те помоля…
прости ни. Бяхме зли и Те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
но днешното реших да Ти го пратя,
че сигурно и Ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният…
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес Ти пиша, за да Те помоля…
прости ни. Бяхме зли и Те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
Автор: Елица Мавродинова
Целувам те
Целувам със трепетни устни очите ти
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
и те засияват със блясък и плам.
Запомнила устните грейва душата ми
намерила пристан обичан, желан.
Целувам със слънчеви устни косата ти.
Усетила слънцето, тя заблестя.
Разпръсва ухание, пролетни мигове
зелено поле и омайни цветя.
Усетила слънцето, тя заблестя.
Разпръсва ухание, пролетни мигове
зелено поле и омайни цветя.
Целувам със жадните устни ръцете ти
онези изящни и топли ръце.
Запазили в себе си ласките галещи
и палещи спомена в моето сърце.
Целувам те цялата!
maiaan
онези изящни и топли ръце.
Запазили в себе си ласките галещи
и палещи спомена в моето сърце.
Целувам те цялата!
maiaan
Съмнения
„Често съжалявам за думите си, но никога за мълчанието си.“Написах думи няколко, прозрачно замечтани.
Отвори се прозорче от написаните реплики.
Не бях готова да измислям пак послания.
Надигнаха се в мен порочни, грешни свитки.
Затворих с трясък книгите с лоши нрави.
Обвих ги във воали от безпътица.
Оставих ги да спят затрупани в пари
оставени за спомен от душата скитница.
Зашлевих си шамар за лошо поведение.
Наказах се да не броя звездите.
И разреших си мъничко съмнение
за тази мнима праведност в душите.
maiaan
Сънища
Не спиш ли? Чакаш ме отдавна?!Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години,
пътувах още две по сто.
Надявах се ти още да си силен
и да ме пазиш пак от всяко зло.
В съня ти сме се срещали, ти знаеш
оставих ти писмо и този ден
звездата дето падна снощи
послание ти носеше от мен.
Аз тези сънища ги взех от теб назаем
не си намерих мои, и моля те, не се сърди!
Не го очаквах, че ще бъдеш толкоз краен?!
Виж, давам ти очите си. Вземи ги!
С тях ще видиш сбъднати мечтите
сякаш от съня излезли са навън.
Моите очи изтръгнати са вече
аз ще ги сънувам в моя сън.
maiaan
Крадец
Промъкна се като крадецотмъкна ми сърцето и избяга.
Заключил си го в тъмния дворец
и обявил си го като награда.
А то горкото страда всеки ден
надява се, че може да избяга
нали си чул за птицата в плен
превръща се веднага в жаба.
Не беше май така, но все едно
Сърцето си е мое и го искам
ще го превърна огнено кълбо
ще те дамгосам, стига да поискам.
Ще ти изпратя после леден дъжд
да зъзнеш, в теб да се разплиска
и пак ще си един самотен мъж
адреса знаеш - беше до поискване.
maiaan
Get free premium widgets for your blog and website.
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските са
Няма коментари:
Публикуване на коментар