Сияние
По миглите ми се процеждат капчици роса
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда
завързана от неизречените мисли
докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
припомнила си от лъчите, своята мисия.
Превърна се в думи, изречени на глас
и като пеперуди омагьосани от светлината
облечени в звезден прах от нас
намериха отново пътя към душата.
maiaan
Изгубени
Затворници на собствените си души,
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
в самотата си самотни от измамния покой.
И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме , когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов
разминал се с представите ни за любовен щрих.
А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва .
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
Да плува може този, който от вода не се страхува.
maiaan
Лято
Липи разцъфтяват в очите ми, пролетно-летните празници
люлея се в люлка от слънчеви топли лъчи
в небето догонвам с поглед усмихнати облаци
в прозрачно зелена роса пак потапям зажаднели очи.
Откривам в дните си смисъл да бъда щастлива
разтварям в нощите сини своите сложни мечти.
Улавям частици любов в бягащи мигове живи
оставям живота си сам себе си да сътвори.
В лятото крия отново сърцето от обич прехласнато
сънувам морето, събудено с ласки от мен.
И виждам лицето ми как в топлият ден е докоснато
от пролетно- лятна рисунка с поглед зелен.
maiaan
Метаморфоза
Успях сама крилете да разперя
усетих инстинктивно снопче светлина
и като всяка пеперуда (не от вчера)
сама политнах към страстта.
maiaan
В теб съм
Добър вечер, моя обич незабравена!
Пак съм тук, напомням ти за мен.
Връщам ти душата изоставена.
Скрих се в стих написан този ден.
В песента на птиците се крия
в блясъка на капките роса.
В глътка въздух, който жадно пиеш
всяка сутрин в слънчева мъгла.
Скрих се от утайката в кафето.
Там чертая твоята съдба.
За безброен път докоснах устните ти
И превърнах се в …сълза.
maiaan
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
в самотата си самотни от измамния покой.
И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме , когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов
разминал се с представите ни за любовен щрих.
А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва .
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
Да плува може този, който от вода не се страхува.
maiaan
Липи разцъфтяват в очите ми, пролетно-летните празници
люлея се в люлка от слънчеви топли лъчи
в небето догонвам с поглед усмихнати облаци
в прозрачно зелена роса пак потапям зажаднели очи.
Откривам в дните си смисъл да бъда щастлива
разтварям в нощите сини своите сложни мечти.
Улавям частици любов в бягащи мигове живи
оставям живота си сам себе си да сътвори.
В лятото крия отново сърцето от обич прехласнато
сънувам морето, събудено с ласки от мен.
И виждам лицето ми как в топлият ден е докоснато
от пролетно- лятна рисунка с поглед зелен.
maiaan
в живота си със старите и прашни норми.
Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена.
Поглъщаш със поглед нова ми форма.
Бях ларва, какавида, сякаш бях загубена
Успях сама крилете да разперя
усетих инстинктивно снопче светлина
и като всяка пеперуда (не от вчера)
сама политнах към страстта.
maiaan
Добър вечер, моя обич незабравена!
Пак съм тук, напомням ти за мен.
Връщам ти душата изоставена.
Скрих се в стих написан този ден.
В песента на птиците се крия
в блясъка на капките роса.
В глътка въздух, който жадно пиеш
всяка сутрин в слънчева мъгла.
Скрих се от утайката в кафето.
Там чертая твоята съдба.
За безброен път докоснах устните ти
И превърнах се в …сълза.
maiaan
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове
Няма коментари:
Публикуване на коментар