Мълчани стихове
Змия
Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я
…беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две
усетил някаква храна да тича
започнах да се свивам на кълбо
опашката се влачеше безлична.
Очите ми със блясък стъклен
хипнотизираха света и всичко живо
изпаднах в транс и с адски шум изсъсках
нападнах с ярост като хищник… диво
Усетих капчица отрова
по острият ми зъб да се процежда
ухапах нещо… някакъв човек, в захлас
изпречил се на пътя ми без да поглежда,
че тук е моят дом …и пазя аз…
за него нямаше надежда.
Усетих удар, после пак и пак, цял ден
от кожата земята почерня.
Измъкнах се едва, но змийското в мен
ме прати нова кожа да намеря.
maiaan
Огледало
Оглеждам се и пак се виждам млада
очите са искрящи от мечти
за тази истинска награда
попитай огледалото и… замълчи.
Намирам се за много привлекателна
ела и виж, през моите очи
лицето ми е някак обаятелно
и плувам пак наум в непознати плитчини.
Тя мисълта отдавна е летяща
пътува неуморно нощ и ден
звезди блестящи всяка вечер хваща
и скрива ги дълбоко някъде в мен.
Прелива от очите звезден прах …на капки
проглеждам( за какво ли)пак валят звезди
не се научих да преглъщам хапки
от стари и накъсани мечти.
maiaan
Пропуснати мигове
Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.
maiaan
Прозорец в мрака
Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва- твоят „скъп“ живот.
Отново си в ложа- „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса.
Вратата на сърцето се отваря.
Любими хора имат място там.
В спомените ти догарят рани
от обич, мъка и от срам.
Приятелите верни си забравил.
Забравили са те и те.
Не си звъните и си изоставил
дори и своите врагове.
Разглеждаш стари снимки, овехтели.
И мъчиш се да различиш
лицата и очите късче взели
от твоето сърце- бакшиш.
Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна…
Лека нощ!
maiaan
ЗмияНамерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я
…беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две
усетил някаква храна да тича
започнах да се свивам на кълбо
опашката се влачеше безлична.
Очите ми със блясък стъклен
хипнотизираха света и всичко живо
изпаднах в транс и с адски шум изсъсках
нападнах с ярост като хищник… диво
Усетих капчица отрова
по острият ми зъб да се процежда
ухапах нещо… някакъв човек, в захлас
изпречил се на пътя ми без да поглежда,
че тук е моят дом …и пазя аз…
за него нямаше надежда.
Усетих удар, после пак и пак, цял ден
от кожата земята почерня.
Измъкнах се едва, но змийското в мен
ме прати нова кожа да намеря.
maiaan
Огледало
Оглеждам се и пак се виждам млада
очите са искрящи от мечти
за тази истинска награда
попитай огледалото и… замълчи.
Намирам се за много привлекателна
ела и виж, през моите очи
лицето ми е някак обаятелно
и плувам пак наум в непознати плитчини.
Тя мисълта отдавна е летяща
пътува неуморно нощ и ден
звезди блестящи всяка вечер хваща
и скрива ги дълбоко някъде в мен.
Прелива от очите звезден прах …на капки
проглеждам( за какво ли)пак валят звезди
не се научих да преглъщам хапки
от стари и накъсани мечти.
maiaan
Пропуснати мигове
Страховете пируват с моето минало
впили зъби до кръв и не пускащи нищо
зле нахранени с мрачни предчувствия
сякаш искат да бъдат признати за "нещо".
Страховете пируват с моето бъдеще
пак рисуват ужасни и мрачни картини
все ме учат и с радост разнищват
думи, мисли затворени в скрина.
Страховете и днес пак опитват да властват
но заключвам ги бързо без капчица жалост.
От пропуснати мигове в бъдеще време
то живота красив май измина нахалост.
maiaan
Един прозорец свети в мрака.
Застинал силует едва прозира.
Самотна птица изкрещя в сумрака.
Най- тъжните очи в нощта се взират.
И времето самотно е замряло.
Стрелките бавно връщат своя ход.
А мислите препускат като в кино зала.
Прожекцията почва- твоят „скъп“ живот.
Отново си в ложа- „ вип персони“,
но сякаш си със запушена уста.
Отлитат думи, птици в бели клони
и сливат се със твоята коса.
Вратата на сърцето се отваря.
Любими хора имат място там.
В спомените ти догарят рани
от обич, мъка и от срам.
Приятелите верни си забравил.
Забравили са те и те.
Не си звъните и си изоставил
дори и своите врагове.
Разглеждаш стари снимки, овехтели.
И мъчиш се да различиш
лицата и очите късче взели
от твоето сърце- бакшиш.
Затваряш спомените, хищни врани
нападнали те в тази нощ.
Остава ти на сън да ближеш рани.
Прозорецът угасна…
Лека нощ!
maiaan
Няма коментари:
Публикуване на коментар