Светла Гунчева
Светла Атанасова Гунчева е родена в град Бургас на 13.02.1949 г. Завършила е средно образование в Руска езикова гимназия „Васил Левски” – гр. Бургас. Има висше образование, магистърска степен, в Технически университет – град Варна, специалност „Радиоелектроника”. Член и учредител на дружество „Български писател” – град Бургас. Член на „Национално сдружение на свободните писатели” в България. Автор на книгите: „Пепел от любов” (1996); „Носталгично – за Бургас” (2000); „Родена в лотос” (2001); „Хилядолетна вода” (2002); „Красотата няма име” (избрани стихове, 2003). Три от книгите й – „Носталгично – за Бургас”, „Родена в лотос” и „Хилядолетна вода” са отличени от литературната критика и община Бургас на годишните прегледи за творчество, организирани от Общината.
То грунд е. Става за начало и за край,
но после трябва щедро да наслагваш краските.
На любовта декорът е самият Рай
и всичко трябва да е в цвят, дори и ласките.
Светла Гунчева
Таня Димитрова Симеонова
Светла Атанасова Гунчева е родена в град Бургас на 13.02.1949 г. Завършила е средно образование в Руска езикова гимназия „Васил Левски” – гр. Бургас. Има висше образование, магистърска степен, в Технически университет – град Варна, специалност „Радиоелектроника”. Член и учредител на дружество „Български писател” – град Бургас. Член на „Национално сдружение на свободните писатели” в България. Автор на книгите: „Пепел от любов” (1996); „Носталгично – за Бургас” (2000); „Родена в лотос” (2001); „Хилядолетна вода” (2002); „Красотата няма име” (избрани стихове, 2003). Три от книгите й – „Носталгично – за Бургас”, „Родена в лотос” и „Хилядолетна вода” са отличени от литературната критика и община Бургас на годишните прегледи за творчество, организирани от Общината.
КРАЯТ НА ПЪТЯ
Нали разбираш, мили мой, до тука сме.
Нататък вече само е една пустиня
от чувства, по-безплодни от евнуси -
пристъпим ли във нея, ще загинем.
Нататък вече само е една пустиня
от чувства, по-безплодни от евнуси -
пристъпим ли във нея, ще загинем.
А бяхме си един за друг оазиси
и бяха толкова горещи нощите.
Събличах се. Оставах по атлазеност,
но то не ти достигаше. Крещеше: „Още!”...
и бяха толкова горещи нощите.
Събличах се. Оставах по атлазеност,
но то не ти достигаше. Крещеше: „Още!”...
И аз събличах, и събличах тялото си,
душата си, и мислите, и чувствата...
Съблякох всичките бои - остана бялото.
Но как да правиш само с бялото изкуство?
душата си, и мислите, и чувствата...
Съблякох всичките бои - остана бялото.
Но как да правиш само с бялото изкуство?
То грунд е. Става за начало и за край,но после трябва щедро да наслагваш краските.
На любовта декорът е самият Рай
и всичко трябва да е в цвят, дори и ласките.
Обезцветихме се и аз не виждам как
оттук нататък ще присъстваме в картината
на Пътя, с неговите изгрев, залез, мрак.
Дали пък не като небе - в иконно синьо.
оттук нататък ще присъстваме в картината
на Пътя, с неговите изгрев, залез, мрак.
Дали пък не като небе - в иконно синьо.
HE…ART*
Тя идва, както винаги забързана
и силно запъхтяна по стълбището.
Замира, с тънка паяжина вързана
към погледа ми - нежен хищник.
и силно запъхтяна по стълбището.
Замира, с тънка паяжина вързана
към погледа ми - нежен хищник.
Закача шапката, палтото, шала си
и бавно разкопчава блузата.
Последвали извивките на тялото,
презрамите й се изхлузват.
и бавно разкопчава блузата.
Последвали извивките на тялото,
презрамите й се изхлузват.
Изсмуква въздуха за миг от стаята,
като торнадо живо го завихря,
присяда на кушетката - на края й
и някак изведнъж притихва,
като торнадо живо го завихря,
присяда на кушетката - на края й
и някак изведнъж притихва,
а аз оставам с чукове в сърцето си,
способни да разбиват тишината.
Зарязвам четката в ръцете си
и почвам да творя Жената
способни да разбиват тишината.
Зарязвам четката в ръцете си
и почвам да творя Жената
със пръсти - скулите й чувствени,
потрепващата веничка на челото,
трапчинката във ъгъла на устните,
с извивката на Ботичели...
потрепващата веничка на челото,
трапчинката във ъгъла на устните,
с извивката на Ботичели...
Създадох ли шедьовър тази вечер
или сред съвършенство се изгубих?
Рисувах Гола Маха... и Облечена...
но помня само как я любих.
или сред съвършенство се изгубих?
Рисувах Гола Маха... и Облечена...
но помня само как я любих.
Таня Димитрова Симеонова
Казвам се Таня Димитрова Симеонова .
Родена съм в малкото китно градче Дебелец на 5 километра от Велико Търново.
Средното си образование завърших в Хуманитарната гимназия "Кирил и Методий" В.Търново. След като навърших 18 години се преместих да живея във В,Търново.Преди 10 години се преместих със семейството си в гр.Перник.
Среща с непозната
Таня Симеонова
Таня Симеонова
Не ме докосвай- ще се разтопя.
Отдавана станах ледена кралица
Живея аз далеко от света
Не искам никой пак да ме обича…
Отдавана станах ледена кралица
Живея аз далеко от света
Не искам никой пак да ме обича…
Сама съм и така ми е добре-
без драми , без сълзи и без раздели.
Над мен единствено е синьото небе,
а спомени са моята постеля.
без драми , без сълзи и без раздели.
Над мен единствено е синьото небе,
а спомени са моята постеля.
Така минават дните ми във сън,
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън
и колко е животът безнадежден…
не се нуждая вече от копнежи…
Знам колко мрачен е светът навън
и колко е животът безнадежден…
Не ми споделяй своите мечти.
Това е просто среща с непозната…
Една целувка ще ме разтопи,
но кой след теб ще залепи душата ми ..
Накарай ме…
Таня Симеонова
Таня Симеонова
Накарай ме да се усмихвам пак,
накарай ме отново да се влюбя,
до болка искам да ти липсвам чак,
във твоите очи да се изгубя..
накарай ме отново да се влюбя,
до болка искам да ти липсвам чак,
във твоите очи да се изгубя..
Накарай ме отново да греша…
Нима е грях щом толкова обичам?!?
За кой ли път смутена аз мълча
и липсваш ми…дори да го отричам…
Нима е грях щом толкова обичам?!?
За кой ли път смутена аз мълча
и липсваш ми…дори да го отричам…
Не ме наказвай, с мене остани,
целувай ме и силно прегърни ме…
Не си отивай, времето лети…
Денят ти нека почва с мойто име…
целувай ме и силно прегърни ме…
Не си отивай, времето лети…
Денят ти нека почва с мойто име…
И нека в огъня да изгорим.
Това за нас ще е едно начало… .
В света голям ти вече ме откри...
Без теб не мога аз да бъда цяла…
Това за нас ще е едно начало… .
В света голям ти вече ме откри...
Без теб не мога аз да бъда цяла…
ЛЯСТОВИЦЕ БЯЛА
Пак ли идваш във съня ми -
моя лястовице бяла,
носиш влюбени писма,
с думичките оживяли.
Врата открехната стои,
звезди танцуват по паважа,
луна разляла е мечти,
а аз обичам ще ти кажа!
Обичам те, дори насън,
и цялото небе ти давам,
със дъхави липи навън
и чудно, колко чудно става.
Вълшебства вятърът реди,
целувките ми в тебе гаснат,
във нощни длани - аз и ти
превръщаме се в шепа щастие.
И в миг оказвам ти се дом
и лъч за твоите надежди,
завиваш ме с перца любов,
а аз с очи те галя нежни.
Светът ни има страстен вкус,
разпъпва в шепота божури
до изгрева ни златоуст
два бряга сме с вълните щури.
А после идва тишина -
едно нечакано събуждане,
постелята ми е сама
и аз съм сам, студено,чуждо е.
Отекват някъде крила,
а ти далеч си отлетяла
до следващата наша нощ -
в съня ми, лястовице бяла!
с думичките оживяли.
Врата открехната стои,
звезди танцуват по паважа,
луна разляла е мечти,
а аз обичам ще ти кажа!
Обичам те, дори насън,
и цялото небе ти давам,
със дъхави липи навън
и чудно, колко чудно става.
Вълшебства вятърът реди,
целувките ми в тебе гаснат,
във нощни длани - аз и ти
превръщаме се в шепа щастие.
И в миг оказвам ти се дом
и лъч за твоите надежди,
завиваш ме с перца любов,
а аз с очи те галя нежни.
Светът ни има страстен вкус,
разпъпва в шепота божури
до изгрева ни златоуст
два бряга сме с вълните щури.
А после идва тишина -
едно нечакано събуждане,
постелята ми е сама
и аз съм сам, студено,чуждо е.
Отекват някъде крила,
а ти далеч си отлетяла
до следващата наша нощ -
в съня ми, лястовице бяла!
ЦЕЛУНИ МЕ НА ТРЪГВАНЕ
Моя нежна красива избранице
във очите ти пак се изгубвам,
щом в съня погалиш ме страннице
и помилваш ме с устните чудни.
Ех, ти крехко, вълшебно създание
пак ли бродиш в душата ми още,
ще обсипеш ме с длани - мечтания
колко вечери, колко ли нощи?
Колко време с косите си лунени
ще разстилаш надежди по мене -
да летя във небе пеперудено,
да не чувствам крилата студени.
Дали вятърът пътя ще мине ти
или облак ще шепне – далечна си,
дали дъжд ще поляга в нозете ти,
орисия в съня ми - знам, вечна си.
И докрай си неразказана приказка
и омая си, свят до разсъмване,
как те искам да сбъднеш се в истина,
но си сън, целуни ме на тръгване!
във очите ти пак се изгубвам,
щом в съня погалиш ме страннице
и помилваш ме с устните чудни.
Ех, ти крехко, вълшебно създание
пак ли бродиш в душата ми още,
ще обсипеш ме с длани - мечтания
колко вечери, колко ли нощи?
Колко време с косите си лунени
ще разстилаш надежди по мене -
да летя във небе пеперудено,
да не чувствам крилата студени.
Дали вятърът пътя ще мине ти
или облак ще шепне – далечна си,
дали дъжд ще поляга в нозете ти,
орисия в съня ми - знам, вечна си.
И докрай си неразказана приказка
и омая си, свят до разсъмване,
как те искам да сбъднеш се в истина,
но си сън, целуни ме на тръгване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар